1928_Васил Иванов – ‘Од Дојран, преку Вич до Солун со четата на Васил Чекаларов…’; Радуил, Самоковско

Ирска беше Ирска, кога Англија беше (врзано н.з.) куте. Тоа значи мало кученце, кое го носат за рака, за да не биде згазнато од минувачите на улицата. И навистина, во тоа време Грција и Србија за мене не беа ништо друго, а мали кученца, додека Македонија беше секогаш Македонија. Таа ги имала своите славни цареви, кои не им давале мир на новите ни поробувачи. Филип Македонски ги уништувал Грците и останал само Демостен да лае кон него. Зарем, Грците не можат да се сетат на позивот кон Атињаните: „Филип варваринот доаѓа”, бидејќи Филип варваринот настапувал и сакал да го уништи елинизмот, кој Александар Велики, Македонски цар, го доуништил и за кратко време стигнал… до врв од победи недостигнати од ниеден цар? Но тие цареви (Филип и Александар н.з.) не биле варвари. Грците ги бркаат поимите, тие ги мислат и вреднуваат своите ѕверства и злодејства како културни дела, а борбата на Македонецот за слобода, црковни и училишни правдини за бандитство и разбојништво…

Ирландия бѣше Ирландия, когато Англия бѣше пъть. А пъть значи малко кученце, което носять за рѫце, за да не бѫде сгазено отъ минувачитѣ по улицитѣ. И наистина, въ тоя моментъ Гърция и Сърбия за мене не бѣха нищо друго, а малки кученца, когато Македония е била винаги Македония. Тя имала свои славни царе, които не сѫ давали мира на новитѣ ни поробители. Филипъ Македонски унищожи гръцкитѣ и остана само Демостенъ да лае върху него. Мигаръ гръцитѣ си не спомнять позитивъ къмъ атинянитѣ: „О’Филипосъ о’варваросъ ерхете…” че Филипъ варваринътъ настѫпва и искалъ да унищожи елинизма, които Александъръ Велики, Македонския царь, доунищожи и за кѫсо врѣме стигна… върха на недостигнитѣ от никой царь победи? Но тия царе не бѣха варвари. Гръцитѣ бъркатъ понятията, тѣ мислятъ и таксуватъ, своитѣ звѣрства и злодѣяния като культурни дѣла, а борбата на македонецъ за свобода, неговитѣ черковни и училищни правдини за бандитство и разбойничество…