Ова писмо се користи како крунски доказ за “бугарштината” на Гоце Делчев. И тоа само заради ироничната реченица „Жално е, но што да правиме кога си сме болгари и сите страдаме од една иста болест!“. Тоа значи дека Македонците патат од болеста која им се подметнува да бидат сметани за Бугари. Но бугарската пропаганда не сака да го сфати тој сарказам. Една единствена иронична реченица им е доволна да посегнуваат кон оној, кој во свое време од сите негови најблиски соработници е познат како најголем противник на бугарските непријателски претензии кон независна Македонија.
Содржина на писмото:
„ Колйо,
Всичкитѣ ти писма досега изпратени отъ тебъ и чрѣз тебъ, съмъ получилъ. Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не съществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани. Нашъ, разбира се, дългъ е да не се поддаваме на тая болѣсть, но можемъ ли сѫщото да направимъ и съ другитѣ лица? Пъкъ имаме заето и нѣщо отъ гръцкитѣ болѣсти, а именно – колко глави, толкозъ капитани. Пустата му слава!… Всѣки иска да блѣсне, па не знаѣ фалшътъ и на тоя блѣсъкъ. Вай на тезъ надъ страданията на които всички тѣзъ комедии, дѣтъ се разиграватъ.
Колкото за пролѣтъ, почти нищо нѣма опредѣлено, което е много печално, но, вѣрвамъ, и това ще се изясни.
Чакамъ пари да купимъ кримкови патрони, та не ще има нужда да се прави смѣнка съ манлихѣрови.
Кардашитѣ отъ Перникъ [шифра за Горна Џумаја] искатъ револверъ, но пари не се сѣщатъ да пратятъ, като че ли ние ги имаме вечъ въ кърпа вързани. Колкото за мартинката, за която получихъ 2 лири турски, искамъ отъ тебъ съвѣтъ: оттукъ да имъ взема или оттамъ ти ще имъ вземешъ? Ако иматѣ тамъ нѣкоя наша, добрѣ ще направишъ да имъ ја проводишъ.
Кажи на братъ ми да пише писмо дома.
Съ поздравъ Гоце.“
Постојат многу сведоштва за тоа како Гоце Делчев жестоко ги напаѓал и званичната велико-бугарска политика и нивните врховистички бугаромански слуги. Сметал дека тие се најголемата опасност за националниот напредок на македонскиот народ.
