1945 Мицо Андонов, внук на Гоце Делчев од неговата сестра Тина Делчева.
Низ целата статија: Гоце Македонец, Македонски народ, за Македонија!
Неделимите
Бройки са тези. които надживеват дните си. Затова и са. Иначе необяснимо би било защо историята задле-тява имената им, а народите реаиостно носят в сърдцята си образите им.
Те не загиват. Като народът Нещо повече — народите и те са неделими. И когато след тежки борби потиснатите извоюват свободата си. виждаш : и в най-малките прояви на нароае живее духът на основоположниците на неговото освобождение. — Затова е заслужил и свободата си.
С всички народи е така. И с македонския.
Мартирологията на македонския народ свърши. С свободата. И в свободата му грейна образът на голямия негов син — Гоце Делчев.
Не бе само почит— всяка година за македонския народ май бе наистина Гоцев. 42 ият мей. днешният, вече е на македонския народ — делото на Гоце се увенча със свободата на неговия народ.
От тук трябва да тръгнем, за да определим истинският лик на Гоце, неговите морални сили. както и браздата, която прокара в духът и съзнанието на македонския народ, който днес наедно с чествуването на Гоце ще празднува и своят пъраи май.
Когато Гоце каза: „аз не искам възстание с хора, които ще ме напуснат при първата несполука’, тай определи качествата на македонския народ и изпророкува за много години, чак до днес, неговият път — нескончаеми борби. тръне. неизброими скъпи жертви. — Днес османлията. утре Фердинанд Кобургски. трети ден Александър, или пък Борис, но черно тегло, пак черно тегло, та до най-черното — немския хитлеро-фашизън. Наедно с това Гоце определи и другото, това че македонският народ няма да го напустне в борбата дотогава, до когато не извоюва свободата си.
Така и стана — македонският народ еднакво мереше стъпки по балкана и при аскерлиите на Алията, и при калъча на Фердинанд, и при сръбските пандури, и при майчините синове на Дочо Христовци. и при фрицовете и то с еднаква жар и сили. и то дс тогава, до когато най-сетне не биде свободата му.
Гоце определи и моралните и политически заложби на македонския народ. Ето: би се зарадвал — той не гонеше свободата на македонската земя”, а на .македонското население”, той не мразеше османците като народ, а воюваше срещу тяхната господарска система”. Повтаряме, би се зарадвал: македонският народ зерно пази този негов завет — с кръв напои земята си а борбата срещу всичко черно, потисническо и мракобесие; с радост майка се делеше от син, мъж от жена, деца от родители, за да стигне до там — да заличи а съзнанието си племените различия и изгради новият си ден като свободна федерална Македония, равноправна единица в Нова Титова Югославия. Не само това. и да продължи по-натагьк — през Берлин да навлезе в .света като поле за културно съревнувание на народите”.
Това бе Гоце, това е македонският народ. — Колко много единстзо между народ и герой I Колко много величие в народа и героя му 1
Мицо Андонов
Посочил: ОМО Илинден – Пирин
