Oд спомените на врховистот Анастас Јанков: „Македонците и денес се гордеат со Александар Велики и неговото големо, силно, славно македонско царство.“
„… на свободните братя» аьъ требва да напомня на всички македонци, че дългътъ нп не е да викаме „ура” тукь, а да викаме ,ура” тамъ въ поробената татковпиа (гласове: Браво!) Бие сте чули за проклама-цпята на Султанъ Хамида, съ която милостивия падошахъ дава реформи на Македонияп Одринско. Съ тия изковани реформи Сулгапа иска да излъже и Внука на Ц-рь Освободителя, Царь Николая, но ние, които зваенъ, колко струватъ тия реформи нема да се излъжемъ.
Такива реформи беха предложени на Султана отъ Европейската комисия още прфвъ 1880 г.. по 1е не ра-рЪшнха правилно нашия въпросъ. Може европейската дипломация да остане доволна отъ тия реформи, може да остане доволна и официална България, но ние ще искаме окончателното разрешение иа Македонския въпросъ.
Оть Македония азъ бехъ принуденъ да мииа въ Гърция, де-го ме приеха много добре. Въ Калабака ме аклампраха, стискаха ми рхката и македонците тамъ еднодушно решиха да осповать дружества за сьвместяо действие по Македоиското Дело. Въ Атпна мц дадоха лортригь на Алексадра Велики, който заби 12 стълба и който ьаарави македонското царство голямо, силно, славно, и съ когото македонците и сега се гордеятъ. Нека зея« мъ, прочее, прпмеръ отъ мппалото, нека се сплотпмъ за задружна работа и нека умренъ доблестно за нашата татковппа, а не иодъ турския ятагаиъ. Бевъ единодушие и братска любовь не може да се направп нищо. Всички велики дела с& бали нлодъ на дружча работа. Нека подадемъ братска ряка на Македонските братя въ Гърция и заедно да иродьл-жпмъ борбата.’ …“
„… лизованъ свътъ (гласове: верно!) Азъ пребродихъ цйла Македония, минахъ свободно пр*зъ Гърция, Сърбия и ихчно ми е, че само бълг. влас!ь, като неможб да мо вземе на Рпла, днесъ ме задържа на границата на Свободното Княжество; тъзн власть може и да е нрава, защото тя си няа своя политика, а всичап ние — наша. И, до когато въ Македония турнигЬ убиватъ, грабятъ и безчестятъ па жигб братя и сестри, — пие нема да се оставинъ отъ борбата л никоя нема право да нп спира да търчимъ въ помощь на слабите п нещастните (всички: верно! Ура!!). Но стъпвайки въ столицата на свободните братя, аьъ требва да напомня на всички македонци, че дългътъ нп не е да викаме „ура” тукь, а да викаме .ура” тамъ въ поробената татковина (гласове: Браво!) Вие сте чули за проклама-цията на Султаьъ Хамида, съ която милостивия падошахъ дава реформи на Македонияп Одринско. Съ тия изковани реформи Сулгапа иска да излъже и Внука на Ц-рь-Освободотеля, Царь Николая, но ние, които зваенъ, колко струватъ тия реформи нема да се излъжемъ.
Такива реформи беха предложени на Султана отъ Европейската комисия още прфвъ 1880 г.. но тЬ пе ра-рЬшиха правилно нашия въпросъ. Може европейската дипломация да остане доволпа отъ тия реформи, може да остане доволна и официална Българея, но ние ще искаме окончателното разрешение иа Македонския въпросъ.
Оть Македония азъ бехъ принуденъ да мина въ Гърция, дето ме приеха много добре. Въ Калабака ме аклампраха, стискаха ми рхката и македонците тамъ еднодушно решиха да осповатъ дружества за сьвместяо действие по Македоиского Дело. Въ Атина ма дал оха поргрегь на Алексадра Велики, който заби 12 стълба и който наорави македонското царство голямо, силно, славно, и съ когото македоицигЬ и сега се гордеятъ. Нека зем- мъ, прочее, примЪръ отъ мипалото, нека се енлотимъ за задружна работа и нека унрЪмъ доблестно за нашата татковппа, а не нодъ турския ятагаиъ. Безъ единодушие и братска любовь но може да се направи нищо. Вснчкп велики дела сж. били нлодь на дружча работа. Нека нодадемъ брат ска ржка на Македонските братя въ Гърция и заедно да нродьл-жпмъ борбата.’
Огъ Гърция мпнахъ въ Сърбия. Три година по-рано пакъ бехъ тамъ и тогава чухъ, че Македония треба да се дели. Сега взглядовете сх изменени. Самь министръ-нрезидепта г. Ципцаръ Марковичъ ми каза, че сръбското правшелство не е доволно отъ реформите, че на Македонцпе треба да се дадатъ. други реформи, че и Сърбия ще настои за това.
Въ Сърбия има само едпнъ човекъ подкуненъ отъ турското злато, коит<> е нротивъ Македонското Дело. Сръбското правителство беше любезно съ мене, то иа даде дори безплатенъ билетъ отъ II класа по железниците, а едпнъ сръбски чиновникъ даже предложи и нарп за по нжтя, като казваше, че аиае, какво азъ се нуждая отъ пари.
Софийски граждани! Ние всички тукъ отъ София, Белгадъ и до Атина, треба да си нодадемъ ржка за обща рабога но нашето Дело (викове: ура!) …“
